2011

Белият лист

 Мислех ,мислех  ,

дълго бял листа  оцеля.

 Бавно, нежно ,колебливо

чувството самотно  не умря .

Затова нощта

преследва светлината:

да не  остане в нас

безкрайна пустота .

 

Без думи

За да е ясно, просто,чисто

Думите красиви само пречат, суета.

На празно място идва нова,

силна пенеста вълна.

Приятели, гребете от живота-

иде падаща звезда.

Време

Времето лети, а ние гледаме в дребните неща,

Възгледа си спорен  не споделяме, страха,

Възможно е тогава да открием скръбта,

която дебне повече от радостта.

Чувство

 Мечтаех за разбиране ,

получих глухо сканиране.

Мисли потайни поемах аз крайно,

сега ме преследва  далечно, незнайно 

усещане давещо,молещо, палещо.

Облак

Облак на облака по човешки не завижда,

плуват заедно  накъдето очите не виждат.

После ги търсим усърдно в небето,

 да не би божествен гръм да  разцепи небитието.

 

Езеро

На езерото лунно вълна от цветове ще те погълне.

Постепенно , страстно , чудотворно и греховно

леко  сенките сумрачни глухо сплитат се и вият.

Самотата ледотворна крачка настрани отстъпи,

вечен бяг напред секунда сладка ще измъкне,

да прошепне тайната велика летен вятъра изтича.

 

 

Небе

Небето, което над нас зорко властва

е това, което в слънце и  бури се ражда.

Към него стремим се всички негласно,

оттам ни пропива желанието страстно.

 

Ритъм

Думите велики боклук нищожен са,

когато истината усърдно почнем да копаем.

Миньорът ,брат достоен в тази дейност,

лампа носи на челото,

за да осветява там ,

накъдето  сочи главата.

А сърцето де се взира?

Безответно ритъма напява леко.

 

Ден

 Така е всяка сутрин,

 развива се пружина стръвно,бодро.

Кафе,цигари, болка от пропуснатия ден

и разума на бързи обороти грее,

отскубнал се от доброволния си плен. 

Душа

Обич пробожда всемира ,безкрая.

В душата си  ние също искаме рая

 и топла утеха да лекува  в омая

заедно с вяра ,любов,доброта най -накрая .

 

 2012

 
***
Простота ясно пада и обзема.
Няма друга форма ,тема.
Ти за мен си всичко най-прекрасно,
стой на място-идвам да те взема...

Вятър

 Лежа на поляна спокоен и вял,

на небето тавана е пухкав и бял.

Покоя обхваща и здраво разклаща

и повей  в душата вятъра праща -

леко свисти и шуми в ушите ,

бучи и разгонва мисли в очите.

Знам ,че няма  да има пълно мълчание,

а  в нас ще  струи тихо покаяние.

 

Творение

Облак и облак в смях и игра

плуват си заедно в дрямка една-

пухести, валчести,дремещи ,палчести.

Има в морето сянка на риба,  бърза  и дива,

бърза и дива ,чевръсто игрива,

скорост и танц -ритъм ,творение.

Има в живота лудост ,но и забвение.

Природа ,закон, боже творение.

 

 

Звездно корито

Да прошепне тайната велика

 летен вятъра над езерото тича, вика.

Чувството е страстно ,бурно ,непокорно,

странно и греховно,

в сенките се крие и наднича в страх

спомена да не затрие.

От времето в прахта забито

под звездното корито на мига

порасли  са в едно преплетени

 и мъката, и радостта,

избуяли през годините и

 в  секундите на възрастта.

 

Море

На морския бряг вятъра стене ,

водата отдръпва житейското бреме,

мисълта на морето тя не обхваща,

 но тъй надалече копнежа препраща.

Притихна  водата и с пясък  се сля,

полека със пяна,  нов зов и игра  

притулва, отмива  и грях, и  тъга.

 

Живот

Живот .Изсмя се той в лицето ми жестоко.

На туй, което мислех ,сложи пепел отвисоко.

Няма тайна тука скрита

вяра ,работа и дружба в стих открита.

Около мене хората аз искам 

да са весели ,засмени,

а не забързани и натъжени.

 

 Спомен

Красиво и върховно

 птиченце  любовно

щастие ни носиш ,

с болка ти клокочиш.

Бушувай и лудувай,

спомена целувай .

 

 

 

Екстаз

Чакам и повтарям-

вяра искам аз сега,

до брега морето идва ,

блясва мисълта.

Слънцето студено свети ,

пада връз цветята мраз,

миг вселената разпръсква

до космически екстаз.

 

Вяра

Славно тръгвам към безкрая,

в мисълта си пречка аз не зная.

Тръпна в болка, вътре пек-

няма кой да предизвика идващия век.

Вярата не искам аз да смажа,

а на други само да покажа:

 туй , което на времето не е подвластно,

 продължава да живее  и страстно, и опасно.  

 

Приятели

 И е ясно-всичко тъй е просто:

бачкаш здраво и не мъркаш,

тръгваш , спъваш се и сбъркваш ,

но с приятелите верни

 можеш  всичко лошо да отхвърлиш.

Музика

Музика, възхита-

тъй голяма сила тук е скрита,

 дори и без думи

 стиска душата ми  здраво.

Има тежест да прекърши рамо,

 да събуди страст и гняв.

 И завърта ни съдба лудешка-

даже и да паднем в пропастта зловеща,

тя ще съхрани поривите ни човешки .

 

Вселена

Страст, въздишка ,поглед искам,

с очите влажни да изплискам

мигове отбрани ,

мигове събрани.

Туй е нещото ,което

ще остане ярко  и в небитието .

Тъмно, сиво и безгрижно

живота сипе се отгоре дружно:

от кого си взима ,

на кого пък дава-

туй загадка е голяма.

Тайна скрита и велика:

бъди си ти ,която си –

навсякъде  вселена неоткрита.

 

Огън

Блести си и святкай,момиче потайно,

ти идваш и бягаш откъде и незнайно.

Каквото ,когато решиш ,ти не казвай,

идвай ,но стой си  с шапката,  с шала ,

стопляй не само мен ,но и стаята цяла.

Когато запали се огън тъй траен,

край него да седнем ,

не трябва да траем.

Опърлени,черни,със сажди,

 Като гротески от собствени  жажди,

смеем се,викаме, търсиме, бликаме .

 

 

Ден и нощ

Стоим на прага решително ,строго-

на деня и нощта подчиняваме взора .

Сега или утре да решим въпроса –

да следваме гласа  на копнежа далечен,

изгарящ отвътре и сякаш  обречен,

 съдбовен, самотен и вечен.

Върви сладостна тръпка –

желана си само в замяна

при скока напред и нагоре .

Денят ни отлита и нищо не идва.

Защо не последва достойна промяна –

смъртта не иска да пита.

И болка  пронизва  ,и  разум изгаря :

колко си хубаво ,мое брожение,

оставило сянка над всяко творение.

Природа или човешка постъпка-

в тях няма  логика неоспорима,

но винаги сочат къде

да намерим своята глътка

чиста вяра и обич неотменима .

Взе  си довиждане , но не тръгна,

 макар че няма друго решение –

тъй е накрая ,но твоето бдение

все тъй изпълва душата .

Облаци светли

блестят и ни греят –

може нощта да подмине,

дори и звездите да греят.

Ти не си отиде и във мен остана-

драма не искат други голяма,

вечна тъга по света отминаващ и шумен,

стоплящ ни само в морето на спомена друмен.

 

Дар

Спи ,спи, детенце сладко,

тъй дали е топло -мисли татко.

Мама знае ,мама надалече бае ,

баба също иска да познае.

Дъх задържат в къщи всички тайно-

дар велик си, щастие безкрайно.

 

 

Маска

Докосване нежно напомня зората,

вятър по вечер нехае

за нещо по- свято в гората.

Къде са великите наши предци?

Станахме всички с грошове в джобите глупци.

Да бъдеш разумен полезно е днес, 

няма правило всеядно, 

но изгода има ли за теб- лъжи,

под  маска щом си се прикривал

подлостта ще  издържи. 

 

Чайка

Чайка в небето носи вяра ,

но и вик победен,

няма нийде в морето тук

слуга по –верен.

Той земята известява будно

и  на  моряците помага дружно.

Мисля за съюз по- ведър,

да потърсим вятъра 

в стихията щедър.

 

Сън

Сънчо, сънчо,  ти ела –

няма, няма в мен тъга.

Чайка в небето лети под дъжда .

Облаче ли бяло, 

в Алдебаран ли си сега?

 Там отидохме с песента .

 

Сезони  

Предай  привет на белите поля,

семена сложи в мократа бразда,

вземи звезда ,приеми страстта,

поеми си дъх ,не бягай с младостта. 

  

Клетва

Стой всемирни,

не отвръщай взор,

ний ,деца добри,

към тебе гледаме подир.

Ако трябва клетва ,

отдавна дадена с потир,

клетва не- душа ,сърце,

мисъл ,чувство най –подир. 

 

Тайнство

Дух навеки пратен 

в корена на дървото споменно,

прегръщам го и сричам-

добро, върни се.

Тече надолу мисъл,

чувство в земята ражда се

и процъфтява тайно, но и упорито ,

далеч от ветрове и погледи на други,

 дето искат тайнството велико

да открият и пътуват с него по безкрая.  

Всемирни ,стой до нас ,

остави надежда и посока

в съдбовния  ни час.


***
Вяра или страх,
инстинкт човешки да обгърна-
може да живеем в грях,
надежда светла ще отвърне!!!


***
Завинаги ще си останеш все така
въздушна, стройна, лека,
когато трябва във беда-
да се грижовна и добра.
Напук на сивотата ежедневна
съдбата ни ще бъде ценна!


Живот

Живота в шепи стискам си,
че то да се изплъзне си е леко.
Вярата си пазя аз до края
и така ще бъде до безкрая.
Тъй горното е лесно 
и да го направиш е чудесно,
вижда ми се тъй купешко,
може би съмнението ми е човешко.


***
Посветих ти стихче и досега
всичко беше тъй ужасно.
Ти си част от моята душа,
мисля,че след време
всичко ще е ясно.

 ***
Имам си едно желание,
да посрещна съдбата си достойно.
Мразя да бъда в това състояние,
 а мислите ми плуват неуморно!!!!