Няма значение дали нашите постъпки са правилни или грешни-те трябва да са просто там-стъпки, оставени на пясъка, върху тревата, даже и в калта, но като спомен за опита ,за смелостта, за решителността ,проявена от нас.А дали вземаме от това вътре в себе си  нещо за бъдещето?Положително.Може цял живот да чакаме съвършения миг и всичко да се съедини в едно-надежда, намерение, сполука ,късмет.

*

У всеки има една малка звезда и когато го разбереш, ти става самотно и тъжно.Искаш да останат да светят някъде, да ги събереш звездите , но как да ги накараш да пулсират-с песен , с танц или… с проронена сълза .

 
*

 Равни сме пред живота и смъртта, но различни по това, което оставяме след нея.

 *

Трябва да умеем да се радваме на всяка глътка въздух, да дишаме с този,който заслужава ,дишането е по-пълноценно , ако не е самотно занимание.

*
Когато слушаш музика в голяма и добре изолирана зала и с достатъчна сила е съвсем различно,създава се обем, превзема те от всички страни и те парализира, тялото се отделя от земята и пееш заедно с нея, изключваш за миг от всичко и след това пристига желанието , желанието за нещо мечтано.

*

Има особена красота в ливадите и големите дървета-като че ли колкото по-голямо е пространството, толкова повече се отваря душата във всички аспекти.

*

За всяка ситуация е написана песен, книга,стих,нарисувана е картина, създаден е филм.Колкото и да са различни като изкуства, ако са добри , усещаш как  нещо  те стяга за гушата и  ти се събира топка в стомаха, става ти особено възвишено и можеш да извършиш жертва, пращайки на майната му целия материален свят.

*

Истината е ,че повечето хора не са наясно и се оставят да бъдат водени-това за стадото е абсолютно вярно.Не можеш да питаш коня накъде да водиш каруцата.Всички , дето викат до небето колко е лошо и че ако можеха , ще оправят всичко, когато седнат на пост ,особено с много пари, ще окрадат и майка си, хората сме алчни, зли , подкупни, преструваме се, лъжем,но това е основната маса.Хегел е казал, че народът е количество от нули и зависи от личностите , които го водят и те са цифрите пред нулите.

*

В определена ситуация не затваряш очите , преди да скочиш, не  защото не  е страшно, а  защото очакваш да се случи нещо неизвестно и спиращо дъха.

*

Успехите наистина правят хората по-самотни, както и бедите, но трябва да идеш до края на скалата да погледнеш в пропастта  и тогава разбираш на каква твърда земя си стоял, иначе   няма как да разбереш-бил си добре, е ,не си знаел колко.Но странно непрекъснато те дърпа към края на скалата пак.Има някои, които искат да застанат на скалата , номерът е,че или времето , или човекът трябва да съвпаднат, но ако сте трима-четирима , все има някой дето не иска с еди-кой си.

*
Когато животът е интересен, после става страшен.

 *
Каквото и да потискаме, инстинктите винаги побеждават.

*
Мечтите затова са мечти, защото нямат нужда от контрол.  

*
Човек трябва да изглади ръбовете на характера си не защото е нужно да пасне в нечий пасианс, а за да придобие аеродинамична стойка , за да може да вдигне по-голяма скорост по пътя към осъществяване на мечтите си.

*
Винаги правилното и грешното решение за нещата изглеждат изключително еднакво и неразпознаваемо.

*
Многото пари не развалят човека, това е всеобща заблуда и тайна-те само  преекспонират неговата личност.

*
Това ,че осъзнаваш нещата, не е същото ,че ги приемаш.

*
Животът е като пясък-колкото повече го стискаш, толкова по-бързо изтича през пръстите. 

 *
Някой ще каже, че ако знаеш  къде отиваш, може да се движиш в прав и равномерен курс ,без резки промени, но това го няма в живота.Ние сме орисани да бъдем  нестабилни, неспокойни, некомфортни, неудовлетворени, търсещи, ненамиращи.

 *
Гледането, слушането, четенето и съзерцаването на красиви  и смислени неща/не знам дали има красиви и несмислени/ ти възвисяват душата, а ежедневието и работата я приземяват-така  върви животът ни.

 *
Номерът е дали всеки един събира кураж да направи нещо истинско , а когато го направи, задължително страда.

 *
Няма значение кой какво влага в дадено понятие- писането за неща,свързани с чувствата, прилича на  сканиране на земята, за да видиш какво има в дълбочина-о.к. на радара разбираш,че има нещо, но какво, става ясно, като разкопаеш.

 *
Живеем за едното име и за малко нежност.

 *
Когато разглеждам репродукциите на  художници , например Вермеер, Моне, Мане, Ван Гог , стигам до извода ,че не е възможно да раждаш шедьовър след шедьовър, то си личи които са направени от раз и кои са започвани  и мъчително довършвани , а и кои са по поръчка.Да не доизглаждаш лицата на хората е все едно да не довършваш изречениато в разказ или книга, а после разправят ,че това било стил или авторът е искал нещо да каже.

*
Обиколките из света само те убеждават колко са еднакви хората  навсякъде, особено сега, когато и порядките са станали еднакви, и едни и същи неща ни вълнуват, и ежедневието ни е еднакво-жална им майка на по-младите-като на конвейр са.

 *
Не може да се търси причина за любовта-това е все едно да анализираш защо птиците летят, рибите плуват или слънцето изгрява.Просто се случва неусетно, неуловимо, необяснимо.

*
Любов -когато двама души да си пасват като крайчетата на скъсан билет и  има страст между тях. Най-хубавото нещо е да  можеш да се разтваряш в света на другия.

*

В определени моменти човек има нужда да се потопи в измислен свят и дори да си „облече”  илюзии,за да оцелее и това се отнася не само до съкровените чувства ,които изпитва, но и до всичко и до всички-иначе няма оцеляване,животът разкъсва, премазва, стопява.Опиташ ли да съблечеш навлечените илюзии,ще ти стане студено и ще ги облечеш отново.

*

Идва момент, в който поглеждаш в очите на някого и светът спира за миг.Миг достатъчен,за да разбереш,че това, което си видял, е фундаментът на живота ти и от него не можеш да избягаш.