Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2013 08:46 - Обри
Автор: zapriniada Категория: Други   
Прочетен: 769 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.04.2013 00:58


ОБРИ 

  

1.

-Пес вонящий, ще търгувате , узнал -езикът на Владимир винаги готов да бъде откъснат, дълъг, но приятелски към Патар- с криви крака, мургав почти черен ,мустаци и малка брада според племето. Срещнаха се до пещерата ,където играеха като деца,откакто се бяха родили .

-Аз ще бъда десетник -гордо заяви Патар- при похода .Най -добрият в язденето и с лъка горд воин прабългарин ,стоящ до славянина ,брат по характер и разбиране на света, но на външен вид- пълни крайности .  Молеше Владимир да го научи на изкуството на меча. Докато се прощаваха ,дойде кучето на Патар- малко, с обилна козина, тъпа муцуна, големи тъмни очи, гледайки с празен поглед .

- О –о, Кара ,о-о- повика Патар  .

Кучето подуши, опита да помаха къса опашка ,близна ръката позната и се упъти към Владимир.

      Винаги гладно тръгна  към лагера. Ширнал и нарисувал равнината по -долу от хълма  с нормална големина, около един изстрел с лък.

-Кога ще тръгвате ?

-Не може да тръгнеш, трябва да те венчаем с Мария по нашия обичай.Сестра ми е -всичко родно останало.

Патар ,навел глава ,прошепна утвърдително и заклати глава като пред знатни сановници .

2.

След като слезе в лагера, чичо му го извика в шатрата и го накара пак да не говори със славянина:

 - За племето те са врагове, Тангра ще накаже всички от рода ни, не само теб.

 -Утре ще ме венчаят ,чичо- погледна твърдо Патар. - Мария е красива,богата и знатна,достойна за кръвта ни .

-Моля се ти да си достоен за нея ,грижи се ,народете си дечица, само това ще спре племето от мълви , а знаеш колко лесно ще тръгнат те. Тангра да им вземе ума дано -прокле Боян ,чичо му.

- Да хаванем или убием белка или степно куче за дар към Тангра.

Патар взе само лъка и малката торбичка със стрели, яхна коня ,нисък и здрав, шарен  като дървото срещу малката им шатра ,където спяха Патар,  Севар-жената на чичо му Боян и двете им деца. Още след първите двайсетина  дървета Патар слезе тихо от коня -беше видял куче . Зрението му беше като на големия орел във висините .Сложи тихо стрела, която си беше правил дълго вчера, без да изсвири улучи песа право в главата,който не изскимтя -дори животинката беше възнаградена и благословена от добър ловец и воин.

    - Не знам откъде си го взел- баща ти си беше просто добър ездач и десетник ,майка ти имаше добро зрение ,рано умря ,не можа да те види с лъка  и като ловец.Но от утре почваме  да се учим на капани и примки, това поне мога да те науча.

             Чичо му също слезе и го прегърна през рамо ,беше по- нисък ,а косата вече по- светла. Патар протегна също ръка към Боян, като почти го вдигна във въздуха.Умът на Патар отиде надалеч към  Мария, славяните и обреда на венчането. 

3.   

Взеха кучето и го вързаха до близкото дърво ,избраха голям плосък камък,Патар напрегна мускули, гърбът изпука мощно и го пренесе навътре в гората. Далече от другите отвързаха кучето и го положиха на камъка, докараха двете деца момчета да свикнат с ножовете и кръвта. Заколиха го и разпръснаха всичко вътре, начертаха с кръвта навсякъде по шарките на студената твърда каменна плоча.Едното дете предизвика намусени гримаси ,причерняло при гледката на вътрешностите.Малката група се завърна вътре ,след като събра дърва и шума .Вече беше хладно и шумата мокра ,първо имаше нужда от изсушаване и чак тогава можеше да се ляга върху нея.Оставиха конете на по -дълги въжета поводи и легнаха .Всички спяха леко ,но първият ,който ставаше беше Патар .По отдавна действащ приет начин на охрана,кражбите помежду  хората в племето бяха присъщи, трудно хващаха плъховете из лагера. Патар се беше заканил на место да сече.Знаеше, че му вярват, а сега  вече  беше и десетник. До него Боян и Спатра задишаха тежко, което го върна към мислите за Мария- колко различна и по- нежна от женската част от племето е .Обърна се на другия край и си представи битки и похода-нека богът на мълнията и гърма да бдят върху му . Цял живот принасяше животни и не богохулише, беше верен към племето. Животни убиваше, само за да ги яде при нужда и им се извиняваше ,че отнема от пътя им ,според бога единствен.

Дойде другият ден ,отнесоха го краката му бързо като мисъл към гората с Владимир и Мария ,нагиздена и красива, светла ,бяла от друг свят .Застана до него пред техния главен сановник и водач в горите ,покри им главите с голяма кърпа със злато и сребро,измърмори словото божествено и след като Владимир даде разрешение , постави ръка въху главите им една по една .Свърши бързо, както почна .Разбра се ,че Мария може да живее,където иска .Патар понече да я вземе веднага, но Владимир и тя останаха в горите до неговото завръщане, което той обеща веднага след спирането на племето при първия лагер.

4.

Върна се в шатрата и отговори на въпросите на групичката. Севар ги нахрани точно преди да тръгнат виковете, подплашили животинки и птици, камъни и растения. Някои се качиха и на каруци ,видени от съседите. Патар се гордееше, че имат такива майстори вече. Като скотовъдство бяха добри ,но съседите бяха по -добри в земеделието,търпеливи и спокойни ,планираха и чакаха ,правеха  записи на всичко и записваха падането на дъждовете ,редуваха сеенето на семената за  различните растения всяка година- нещо, което Патар не можа да обясни и да накара да правят неговите хора. Минаха през много и различни народи ,равнини, реки ,планини и навсякъде чудесата го изумяваха и възхищаваха .Светът беше толкова различен и можеше да се вземе толкова от него ,от народите и техните занятия и традиционни порядки, ред и племенна организация. Самото племе трудно удържаше ритъма и строй,някои искаха просто да спрат и да останат при други групи- нещо трудно за Патар да разбере -при чужди хора и семейства. Да , Владимир и Мария бяха чужди  за племето ,но той беше с тях от дете ,чувстваше се близък с тях ,не се налагаше да насилва себе си да разбере какви са и как им харесват да живеят. Мария отново превзе вперения му поглед в небето -имаше голяма птица сокол или ястреб ,взе лъка и прецени разстоянието- все още беше далече.   

5.

 Кавганът прати Патар при василевса и неговия съветник -беше чест за нашия скромен точен стрелец и ловец.

  - Надолу от голямата дълга вода не може да остане онгълът и лагери никакви- Патар поклати глава несъгласно. Лъскаво облеченият пратеник се доближи опасно и му кресна в лицето заплашително:

 - Рат ще има и никой няма да остане от племето ,така да предадеш .

 Когато предаде всичко на кавгана ,се взе решение да не остават по местата, които харесаха .Патар веднага реши обратно да връща кръвта своя назад в горите при невестата любима.Север дълго говори ,облегната на ръката му ,но беше непреклонен- да избягат от бой с полски кучета -позор за Тангра и бога един. Като десетник обади на десетния каган и тръгна под навъсени погледи на  много останали голи до кръста чернокоси  воини .

       Пътят назад  беше още по -тежък и мъглив със спомени ,душите свити и празни от родна гълчава ,наоколо само  децата се радваха .Патар ги учи на лов и стрелба с лък,как за коня да се  грижат и яздят ,Север напяваше и кълнеше недоволна .Патар  дълго мисли какво ще прави, като пристигнат отново там -ще тръгнат обратно, но и по -нагоре към студените снежни планини и равнини ,ветровете там по -силни са ,взорът няма къде да се спре.Беше чувал за други народи там да живеят- светли като славяните  . 

       -Където и да ни отведе желанието и вятърът, ще бъдем чужди ,децата ми гонени и ти непризнат .Глупав си ти, Патар ,казвах на брат ти .

- Север, не може да знаеш къде щеше да е по- добре за шатрата ни.

- Знам , имах и видение- още майката на майка ми каза ,че мога да познавам в съня си какво ще става за напред.Патар ,царска кръв има в телата ваши, трябва да знаеш за това и което правиш ти и брат ти от небето над нас е гледано и вина пред предците носите ,а  тези, които  убивате без причина ,ги обричате на забвение .Брат ти иска да покаже какво видя при едни от племената , при които спряхме за вода.

 И брат му показа твърди наконечници за стрелите си, забиваха се в дървото със звук странен и звънен ,същият като при плуга ,вързан да пори земята след вола, могъщ.Помирисаха го ,опитаха с език, с ръка, Патар успя да отчупи малко парче с малко камъче накрая и го скри в торбичка. 

 На другата вечер усети ,че го напускаха силите от това- дали направи грешка? Съмнението сатанинско за гърлото  го стисна ,съня погуби .Излезе от шатрата и дълго ходи из полето шумно, умът караше главата да бучи и да вие глас силен вътре ,надигна се нещо отвътре и се изля навън -всичко погълнато днес от корема му .Север чу и излезна навън  -даде му билки и вода .Легна по гръб и задиша тежко и му причерня като в сетен миг.  

 

   Дойде сутринта ,както всеки път, пречисти го. Напълни го със сили. Остър поглед. Бистра мисъл. Лесна глътка въздух .Вървеше из гората ,не помнеше майка си ,а единствено глас ,който напяваше за изкачване на каменна стълба цял живот. Да не се отказва.Пробва ръката си с лъка и занесе на трапезата богат пребогат дивеч.    

 

6.

    Дa  бъде част от нещо велико, голямо-мисълта го издигна над падналите листа и тревата -царски син не щеше да е. Но да заведе народ надалеч и да води с него битка за оцеляване и история-това да. Може би Тангра вечност ще му даде за вярата  ,дето е отвътре ,верни другари има и любима.Седна да преглътне емоцията ,а до него едно от момчетата - Борис  също се облегна в него  и зачерта с пръчка в пръстта:

 -Чичо, не исках да се връщаме ,но щом така трябва.

 

-Трябваше да ви питам, Борисе ,не е правилно така. Човек не живее сам на този свят и няма сам да умре.Утре, като пристигнем, животът ще започне наново и ще тръгнем към други добри места .Обещавам, че за вас там има много повече свят нов и  е чудесен,пълен с тайни нови приятели .Ще можеш да бъдеш там такъв, какъвто се чувстваш или усещаш .Не може да си само ловец или воин ,аз не винаги искам това,знам ,че и  ти един ден няма да искаш.Понякога лежа и гледам небето  -колко светлини има там ,не ти ли се иска да идеш там?

 

   Борис погледна и заклати глава, Патар потърка косата му и го прати в шатрата. Север чу всичко зад гърба им и на свой ред донесе  билки и вода за Патар с парче месо от улова.Наближаваха дома, дърветата и клоните го люлееха в прегръдка.    

 

7.

Пристигна    и желанието огромно ,    влечението към хубавицата Мария   го  теглеше. Хукна към пещерата с китки по пътя откъснати. Зарадва се тя ,като го зърна -отслабнал бил и побелял малко, засмя се  и още по -хубава стана. Влезнаха вътре на топлото ложе с листа постлано отдавна беше от нея,изпъди съмненията и мислите скверни и лоши навън и навеки .Единствено за чужди стъки внимаваха двамата ,докато кашлица позната не спря ги в играта любовна.Брат сестра си да варди иска. Излезе навън Патар, разказа войнските си неволи -твърдите наконечници , другите растения ,които видяха в полята и уреда рало след вола при другите земеделци в равнините .От шатрата ще му донесе плодове от земята ,донесъл му ги чак тук ,бил гледал ,като ги изваждат ,а и  му разказали как ги посяват. Седна и чертаеше в пръстта като Борис.Мария разбра, че това ще продължи до вечерта, прегърна съпруга си и тръгна.Но този път Патар я хвана за ръка и се почуди да тръгне с нея или да я заведе в шатрата си.  Тръгнаха към шатрата -сега нямаше лагер и имаха най- доброто място до рекичката до голямото дърво и до скалата на завет. Влезнаха и тежкото дишане на народа вътре ги тласна навън -Мария в женската част, а Патар в мъжката, но не издържаха така и се озоваха на пода ,близо до Север и брат му, хихикайки .На другия ден трябваше да направят част в шатрата, която да е  само за децата.

  На заранта направи пръчки заострени, които видя в един лагер за ловене на риба в река.Стоеше прав и чакаше рибата да застане спокойно и със заострения край да я прободе. Децата харесаха безкрайно този лов  -незнайно защо обичаха  така водата.    

 

8.

      Владимир на другата сутрин дойде с един по -окосмен от него старик,който каза ,че е виждал в планината такива късчета ,които донесе Патар от торбичката. Решиха после всички да отидат там, едвам изтърпяха новата утрин и потеглиха .Старикът се оказа най-жилав и бърз по пътечката нагоре.Стигнаха след кратко- Владимир като претоварен кон ,а Патар ,не усетил нищо, затършува там ,където показа старикът. Взе широк камък ,една от стрелите и докато не я изтъпи и счупи, рови ,мърморейки против дядото. Продължи  с ръце до показване на нещо тъмно отдолу и твърдо, спря и изчака старецът да му каже:

 -Това са рудите ,трябва да вземем колкото можем и утре ще запалим огън и ще се опитаме да ги топим.

   Загребаха с ръце по- мощно и събраха няколко по -големи парчета в торби,взети отдолу. Натоварени и доволни се върнаха в лагера при още трима такива старци със светнали лица .

 

9.

Патар разбра, че работата с рудите е важна и полезна за неговия другар повече от всичко. Поиска  с него да пътува до други селища, да взимат от там други проби за наконечници и инструменти, ножове ,мечове ,брони ,шлемове . Там по пътя видя каменни постройки, големи, красиви, здрави. Мария щеше отново да остане сама ,но така е по- добре за всички.На север беше Патар решил  да потегли-към студа и срещу течението на реките и тяхната Волга ,за която смятаха че е дала името им вулгари –булгари.

 

10.

По пътя  Владимир разпитваше  непрекъснато, яздеше близо до мургавия си другар и мечът му удряше хълбока на коня. Кучето скимтеше и  душеше, но подтичваше верно с език напред , ловящ всичките мушици из въздуха. Изхранването на Кара определено тормозеше Патар- беше шумна и смърдяща и на години според  него.На първия лагер ги нахрани със заек, който сам изпече и изчисти -дейност ,наложена от Патар и на Владимир  въпреки нежеланието му .Постоянно се налагаше ежедневието да му се налага като норма, една вода се налагаше да бъде молен да взима -децата вършеха това по- бързо и без мръщене. Не знаеше защо не искаше да е  равна част от групата ,сега малка-  бяха само те с децата.  Братът на Патар и Север стигнаха до малко селище на брега на река  в долина -имаше каменна постройка, от която излизаше дим от огън,горящ вътре.Излезнаха да ги посрещнат двама огромни мъже със светли коси,големи мечове, щитове и нашарени с бои по целите лица. Заговориха на езика на Владимир, не ги поканиха вътре и Патар и Владимир поискаха разрешение да сложат шатрата на полянката отпред .След умората от пътя сънят ги превзе на минутата и след сутрешната дълга баня в чистата и студена река можеха да поговорят с техните съседи по полянка .В разговорите имаше и жестове -започнаха от оформените от светлите гиганти равни, черни от пръстта, широки ленти, пълни с плодове от земята, избуяли нагоре растения ,жълти и зелени .Патар забеляза към края на гората  и много гъби- различни видове и размери. Патар показа, че могат да има помогнат да съберат всичко в чертите навън,  наричани  лехи от домакините.    

 

  11.    

Стигна ли се до подреждането на рудите и цветовете им ,Владимир се зае подробно,като беше си измислил начин с клечки да ги подреди и запомни за в къщи. Патар се опита и без клечки и запомни основен принцип :за по -тъмен цвят , по- добър резултат – по- твърд и остър  и обработването по- трудно . Домакините им показаха много и той им помогна ,колкото можа- донесе дивеч . Три дена Север  ши  дрехи  от кожите ,   които донесе Патар.Направиха размяна и за двете страни ,най -доволен беше Владимир .Децата помагаха и Патар се гордеееще с тях много-бяха тихи, работливи.Попитаха  местните като как се води местността и кой е болярин и боил тук - Киевска рус беше отговорът. Имаха болярин, който се грижеше да не ги нападат разбойници и случайни племена ,но взимаше огромна част от всичко, което даваше земята.

Патар поклати глава и погледна Владимир -да се връщат .Имаха своята земя и народ.

 

 

 




Гласувай:
1



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zapriniada
Категория: Други
Прочетен: 20782
Постинги: 11
Коментари: 0
Гласове: 5
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031