1.

   Адмиралът не спа тази нощ, идваше война ,а той не беше готов с план да разбие врага,стария враг -толкова години враг ,който ги беше ги стиснал за гърлото ,диктуваше правилата и бесрамно тръбеше, че е за демоккратичното и справедливото, а богатствата му не знаеха край .Заедно с другарите си от отсрещния бряг на Атлантика имаха монопол върху най- ценното природно богатство в съвремения свят -нефта и смятаха да се възползват от ситуацията докрай, но тези мисли нямаше да му помогнат за съня,  а сън щеше да му трябва. Ох ,как обичаше да контролира своите подчинени, както офицерите и командирите, така и моряците.

         - Хер Дьониц ,утре в колко ще заповядате да ви събудя и каква закуска ще искате ?

         - В 5,30, Шимер  и да бъде стандартна подводничарска .

          -Машината трябва ли да я подготвя ?-попита адютантът ,стриктно момче от някакво село в Силезия и двамата бяха доволни един от друг .Адмиралът не беше много претенциозен ,а момчето не прекаляваше с угаждането.

    Сънят не дойде  цяла нощ, но му дойдоха някои идеи, което компенсира цялата умора. За следващата нощ реши да спи в къщи.

 2.   

Прекараните години в плен при англичаните промениха начина, по който гледаше и се отнасяше към тази странна нация от пиещи ,недисциплинирани и своенравни индивиди.Един истински немец като него се опитваше да ги разбере ,безуспешно, но опозна бъдещия враг цяло , изложен на слънце  и  на чисто ,а че щяха да воюват- съдбата положи ръце на рамената на двете нации.Карл Дьониц слезна долу и избра една от свободните коли в гаража, тръгна към щаба на флота с куп задачи, както чисто бюрократски, така и тактически,които трябваше да обсъди с офицерите в щаба.Започна с капитан Тедсен,технически ръководител на флотилията „Ведиген” -малки 250-тонни съда  -бебета, както им викаха.Адмиралът възложи интензивни обучения ,разделени на 6 месеца,като изискваше по 66 надводни и толкова подводни имитации на атаки и чак тогава допускане до тренировъчни торпедни стрелби. Непрекъснато променяха тактиката, съобразно конвойната система на англичаните- адмиралът държеше срещу нея да се използва така наречената вълча глутница или атаки през нощта с голям брой подводници срещу конвоите на врага.

       След 1 година обучение с „Ведиген” неин командващ стана адмиралът.След това мислеше на глас с началника  на щаба си Гот.

    -За вълчата глутница или масовото атакуване на врага е възможно ,само ако конвоят има по -ниска скорост от подводниците и строя, който заемат трябва да е вдлъбната крива,като подводницата открила конвоя застава вляво най -отпред. Адмиралът учеше своите командири да използват максимално тъмнината и перископна дълбочина при атака. Важният въпрос си оставаше връзките с корабите, какви дължини на вълните да използват, да има ли код и шифър.Проучваше се възможността ,която англичаните обявиха ,че подводницата ще стане ненужно оръжие ,след като се усъвършенства астикът или сонарът. 

              На съвещание след това обсъждаха плана за строителство на океански съдове за борба в Атлантика. Предложението на Карл беше за 500 тонни подводници водоизмещение  с 4 носови торпедни апарати и едно кърмово и боезапас от 12-14 торпеда,16 възела надводна скорост с далечина на плаване 6200 мили с инженери конструктори -Шьомер за корпуса и Брьокинг за двигателите.Това трябваше да е гръбнакът на подводната сила на Германия във войната с колониалната армада на Британия.

                   Другото предложение за груповата тактика на подводната флота срещна съпротива заради опасения ,че движейки се заедно до мястото за причакване на конвоя, при радиообмен могат да се демаскират и радиомълчанието става важен елемент, а ако подводниците действат самостоятелно при радиообмен ,рискуват само своя кораб.Отказана беше и молба за тренировачно учение в Атлантика с плаващата база – саар.

                 Имаше предложение за задгранична база ,която да дава допълнителни предимства ,особено след започване на войната-да се въведе 3 -годишен период на обучение  -  една година индивидуална подготовка ; две -групово обучение, да се подготвят два ремонтни кораба за флотилията зад граница .Адмиралските грижи бяха много , но Карл се стараеше да ги решава една по една, като едновременно трупаше опит и знания през годините.Наближаваше 1939 и небето над родината посивяваше ,а за адмирала водата в Атлантика просто помътняваше.

3.

 1935 година през късното лято го потърси една странна личност, райхминистърът на продоволствието Ричард Уалтър Дарре с аржентински произход, хугенот от Буенос Айрес .Това ,което му разказа ,го заинтригува безкрайно.

     Знайеки за тези слухове около ново тайно общество ,обвито с магическа пелерина- Ананербе, основано чрез ръцете на могъщия Химлер, Карл научи, че може би ще има търсената база зад граница .Беше му назначена среща с представител на разузнаването, но в квартирата на Ананербе на малка уличка в Берлин.Тази вечер сънят избяга толкова надалеч, колкото и мислите за целите на обществото, почувства се част от нещо много голямо и значимо -толкова време натиквани в ъгъла на историята дали щяха да си поемат въздух на открито.

         Главната цел формулирана -унищожаване на търговския флот на Британия ,но програмата за строеж на германския флот започна неправилно според адмирала от надводните кораби.На другия ден в конспиративната квартира научи интересни неща от мрежата им в Истанбул, там в един религиозните им храмове беше открита атлас с карти на турския пират и мореплавател -в музея Топкапъ през 1929 е намерена морска книга, в която освен стихове ,има и карти на Северна ,Южна Америка и Антарктида още по времето ,когато е нямало сняг и лед. Развълнуван, работата не му позволи да се отдаде на плаване към Антарктида, спешно трябваше да се решава опасността с изграждане на укрития за подводниците в пристанищата от самолети ,които могат да ги атакуват от въздуха.

4.

 

Взе за капитан младо момче -Хелмут ,забеляза го още във флотилията „Ведиген” 1935 година.Подводницата имаше доста несъвършенства особено сложното потапяне и изплуване, трудното маневриране .Карл дълго се колебаеше дали да тръгва с нея към далечната цел ,нямаше представа в колко тесни пространства щеше да му се налага да влиза и реши да рискува. Щеше да зарежда по -често доказалите се тип  7 с модификациите "ц" с увеличен обхват до 7300 мили.Пътуването сближи екипажа и накрая се превърнаха в сплотена банда пирати, адмиралът се стараеше да контролира ентусиазма,но незнайно откъде слуховете разпространиха, че плават към Антрактида на нещо тайнствено ,магическо.Суеверието превзе кораба от кила до върха на антената ,заедно с желанието за разходка на чист въздух.

       Адмиралът беше наредил да се мери температурата на околната вода през  час и половина и от  една седмица тя растеше за огромно учудване на командването.Когато наближиха самия континент, видяха красиво оформени огромни тунели и открити зали ,в които температурата беше плюс 18 градуса,  а там където на брега беше се стопил снегът и ледът, имаше оформени брегове и малки зелени островчета от трева, мъхове, ниски разпълзяли се навсякъде знаци на живот ,съпротива ,жажда всичко в юмрук, но срещу леда ,студа и снега.

      Записаха всичко ,направиха снимки и филмов материал ,събраха проби от растенията  , леда.Организираха няколко склада и разтовариха по инструкцията цялото оборудване в сандъците в помещенията.Карл  хареса  всичко тука- тишината, разстоянието до войната,изваяните от топящата се вода сводове, приличащи на храмове от други цивилизации или създадени не от човешки ръце.

5.

Не само той ,никой не искаше да си тръгва въпреки студа между  минус 40-50 градуса.И не помагаше нищо освен гледката за очите и движението на закрито, а такива пещери не бяха много .При една разходка в по-голямата Карл намери лъскава кутия с тънка зелена линия,светеща приятно и меко отдолу. Прибра я в раницата, сложи я на гърба си и не я свали до Берлин.Умираше да я разгледа ,но за радост се въздържа.Завръщането не беше прието от обществото триумфално или както заслужаваше според Дьониц . Бяха силно впечатлени от откритията, но широкото разгласяване на ситуацията сред екипажа явно намаляваше въодушевлението на обществото.

          Карл ги забрави още вечерта , като се прибра в къщи на топло .Оо ,какъв студ събра там. Това обаче, което успя да скрие и донесе у дома, беше картата, дошла от Истанбул.Разучаваше я цяла нощ ,докато жена му не го закара насила в леглото.

        -Домъчня ми толкова време -ти като че ли го понасяш лесно и без белези,бръчките ти са намалели. 

         -Аз съм войник ,изпълнявам заповеди.

        -Заповед, адмирале ,лягай в леглото!

         Поздрави по военно му и скочи на пружините и дюшека. Отвън кучето застърга по вратата ,жена му живо полетя и го изгони  ,за да стане в зори и пусне идващите деца, настанили се между тях.

6.

Химлер го извика след седмица:

            - Това, което си донесъл в кутията, е от огомно значение за райха и бъдещето на нацията.

           - Други учени работят върху него сега и е супер секретно ,не ме питай нищо, надявам се не си проявил плебейско любопитство.

           -Дали е ясна датата, на която ще тръгваме отново и колко оборудване ще носим,искам да проверя новата товарна подводница.

           -Три месеца, желаем това да е график постоянен. По- голямата част ще качим на снабдителния кораб ,имате заповед –базата, която ще основете там да има код 211. С вас ще пътува упълномощено от мен лице и моля да му оказвате  пълно съдействие.

     Упълномощеното лице се оказа приятен и образован човек, не военен, той беше очевидно запленен от науката ,но и от техниката .Успя да се вмъкне навсякъде из кораба и да се  изцапа порядъчно, но Карл го харесваше .Говориха си за  други раси, за живота -как е възникнал на земята ,но най -много за войната и ръководителите, дали водят народа в правилна посока- нещо ,което Карл като военен и командващ експедицията не трябваше да позволява .Не се страхуваше, че Вернер ,така се казваше младият човек, ще издаде разговорите им .

               - Виждам, хер Дьониц ,че се боите да казвате свободно мнението си напоследък пред мен ,с какво ви уплаших ?

               -Сам разбирате- секретност, война ,военен човек и то адмирал, а ние критикуваме военното ръководство по време на бойни действия ,не се сещам за по- неподходяща ситуация .

 Вернер се засмя и тръгна да провери кърмовото торпедно отделение  .

7.

       Единственото, което успя да измъкне Дьониц от Вернер, беше че се занимава с авиация, видя го да си рисува на листове високи и дълги схеми на обли като моливи конструкции, разделени на секции с малки крила отстрани, прикрепени по оста на конструкцията .Стана му интересно, но листът беше унищожен веднага, а Вернер пребледня и се сконфузи ,загуби хлапашкото си и наперено държание за цял месец .Но всичко се върна ,когато стигнаха на място и започна работата.

     Една вечер го сконфузи отново, когато го завари случайно да гледа  изскочила от кутията малка фигурка ,светеща цялата ,говореше си на немски с Вернер.На Карл му се стори, че ще изгуби съзнание.

- Аз го намерих и донесох в Берлин.

- Трябва да ми покажеш къде го намери веднага.

Стана Вернер и започна да подготвя топли дрехи ,фенерчета ,лампи ,инструменти ,вода и храна.Карл възрази ,но младокът остана упрямо решителен.

            - Тате ,къде остане духът ти?

            -При англичаните в плен и в подводницата на дъното покрай избухващите дълбоководни бомби.

             -Няма ли да ми разкажеш нещо за работата ти ?

            - Забрави и да ме убиеш  -няма.

        Тръгнаха и след като влезнаха в пещерата и я осветиха ,понеже беше тъмно,видяха,че светлината от тях рефлектираше и се отразяваше, забелязаха малка ниша ,локва с гъста течност със същия цвят като на кутията.Вернер извади от раницата си малка епруветка с тапичка, взе проба от течността и каза, че няма какво да правят повече тук.Прибраха се в мълчание.

    Дните обратно бяха най -бавните и тежки в живота му .Нямаше ги разговорите, нямаше я суматохата с екипажа, цареше трениран и установен режим- добре за капитана и адмирала, но еднообразието и скуката ги убиваха ,потискаха,не успяха да срещнат даже друг кораб по дългия път назад.Суровите условия за плаване с вечния лед на всяка метална дребна част просто беше неудобство, за да се  разледи денят им. 

   8.

    Няколко редовни совалки до 211 база и въпреки че Вернер и Карл станаха добри приятели, така и не разбра с какво се занимаваше Вернер.Младокът беше много доволен от находките в пещерите, вече ходеше и в двете ,но сам и то вечер късно ,с един единствен войник, винаги въоръжен .След две експедиции Карл забеляза, че войникът го няма в екипажа .Не му отговориха къде е в момента, на каква служба, но получи доклад ,че войникът е ранен на фронта и е починал в болница- имаше снимка и смъртен акт.Съобщи на Вернер и започна да се досеща защо Вернер ходи сам в пещерите.

                    - Знам какво ще кажеш сега, цинично е, но няколко пъти ти обяснявам- въпросът е на живот и смърт.

                   - А другата раса не може ли да ни помогне във войната ?

                   -Решили са и са избрали вече против и това не си го чувал.

     Адмиралът въздъхна и цялата подводница се смачка ,скърцащо глухо връз гърба му и корема му .

      Всичко, в което вярваше ,замина през изпускателния механизъм на двигателите до перископа -остана безчувствен ,ядосан,предаден ,поиска да пийне и Вернер се съгласи бързо този път .Говориха много ,че Хитлер избира по -реалните технологични цели и там разпределя ресурсите, не позволява да му влияят, не се доверява на никого в това отношение или на тези, които не трябва, притежава огромна воля и я налага непрекъснато към всички, сам опитва да реши проблемите и последен ще признае, че има такива .

9.         

 У дома завари Вернер с бутилка в ръка ,извиняващ се, че ще остане пет минути и ще говорят чак в 211. Там разговорът започна с обяснение ,че информацията, която ползва Вернер ,е едва десет процента, а останалото се отработва от друг екип  и там е важното .

             -Толкова е важно, че не ме допускат вече до събранията .Химлер е непрекъснато с фюрера ,говорят за Шумерия непрекъснато и търсят специалисти по техния език ,искат от нас нови играчки, които да има занесем освен кутията и течността.

            -Да проверим и други ниши ,не само пещери.

-          Има ли такива ?-грейна Вернер.

-          Трябва да те наливам като докер ли всяка нощ, та да ти светне нещо навреме.

-          Води ме ,сега е обяд. Старите ти кости ще издържат.

Карл го удари с юмрук по рамото и после по другото.Момчетата се върнаха ,нарязаха мъглата между тях, пробиха дупка и вакуумът напусна камерата на секрета тайната.Адмиралът научи за малкия левитиращ -летящ кораб Брил 1 -изтребител ,върху който е работил инженера Шуман от Мюнхен ,с  двигател  на базата на живак -повече не му обясни.От индийски текстове са намерили потвърждение за такъв левитиращ апарат, прилича на вимана ,здрав, от лек материал,  с живачен двигател ,излитащ вертикално, кацащ вертикално и плъзгащ се напред и назад .Според Шуман винаги има позитивно и негативно, дяволско и божествено, всичко, което гори и избухва ,е сатанинско, но настъпва нова ера на божествени технологии, неподчинени на нефта       ,които са под монопол отдавна      и това е причината, поради която другата раса помага на агресивната кампания на Хитлер с нови и чисти технологии. Адмиралът поглъщаше всичко, но повярва само на една малка част от тези глупости.Вернер спомена, че сега най -вероятно върхушката ще се опита да избяга към другата звезда и планетите около нея ,а останалите ще останат тук да платят цената .

                 -Вернер, това което ми каза, не мога да повярвам на нищо, момчето ми, а да ти се доверя на думата съм готов веднага, ако ми кажеш ,че и ти си го видял с очите си. Не, Вернер ,единствено, което знам е подчиненият  на Химлер ,който се занимава с фабриката по конструкциите на Шуман,   казва се Ханс Камлер и ръководи пленниците ,които работят там в подземните заводи .

   10.

 Отидоха до една от нишите ,забелязани от Карл с голям заслон и вдлъбнатина зад стена от жълтеникъв лед ,мръсен и непрозрачен .Адмиралът забеляза позната форма на кутия,същата като предишната. Лудо зачистиха леда и се убедиха, че е така .После взеха колкото можаха инструменти и през нощта имаха разположена на масата кутия ,бутилка и два чифта очи ,жадуващи откритие, което се зарекоха да не предават ей така на други.Вернер знаеше как да я включи и да се свърже с тайнствената раса.Излезе фигурката, с която го завари един път Карл .Вернер заговори на немски с нея. Тя им каза, че са избрали тях нарочно по причина и да изпълнят всичко, както им кажат.Вернер трябва да отиде в друга държава и там да построи огромни летателни апарати -ракети и да сложи начало на пътешествие на хората в космоса и извън земята ,а Карл да приеме властта от фюрера,но няма да носи отговорността му.След това ще се върнат за тях.

                            -Е,това не исках да го слушам.

                            -  А аз съм доволен ,мечтал съм за пътешествие в извънземното пространство ,а с ракетите, разработвани в момента мога да го направя с по- малко средства и ресурси.

                            - Всичко това не ни доближава доникъде, разказаха ни съдбата за 10-15 години и ни обещаха пак нещо не много сигурно.  

 

  11.  

  След като намериха кутията , всичко тръгна бързо ,инструктираха ги да чакат точно в 8,30 в нишата, за да пътуват към планетата.

                 -Как е ,старче, върти ли те коляното, ще пътуваш значи надалеч ,от мен да знаеш.

                  -Ще дойдеш на моите години ,друга песен ще запееш .

                  -Физическото ми състояние не ме плаши толкова тогава.

                  - Имах баба, която доживя до 98 години ,извади душата на всички в къщи- всеки ден умираше болезнено от тежки болести, но най -много изтърпя дядо чисто психически.

                  -Не ти се сърдя ,младок, просто като те гледам ми става жал,  аз бях същият на твоите години и въздишам по младостта.

-          За да бъда честен и аз искам да приличам на теб ,както си сега на тази възраст.

За да заобиколят хълма на неловкостта, се потупаха бързо по гърбовете.

     В 8.30 се оказаха в голямо помещение-стая на кораба, сложиха ги в легла с гъстата течност и заспаха . Събудиха  се на планета с червен цвят ,сини океани, бели облаци,кафяви скали и пълзящи навсякъде малки животни като рачета скариди. В океаните имаше жълти водорасли ,растения ,хората бяха високи и слаби и всички със сини очи . 

       Разбраха, че звездата е Алдебаран ,а планетата Брил -имаха съвет, на който не ги заведоха ,бяха прекалено много .Излъчиха представител и той дойде да говори с тях.Разбира се даде им инструкции -някои нелогични и излишни ,други смешни ,а трети абсурдни.За Вернер останаха ракетите и кацане на луната, а за Карл спокойни старини с внуците-без мемоари.

А защо беше нужно това пътуване-  обясниха им,че са тествали телата им и кораба и отказаха  да отговорят дали нацистките лидери са на Алдебаран.Прибрали са ги да не пречат на никого.Това ,което ги интересувало най –много, било човешкото изкуство, творчество и съзидание и уникалния начин ,по който се създавало- искали да изучат процесите в мозъка.

Алдебаранците бяха приветливи хора ,но не си подаваха ръка ,не се прегръщаха и не дай си боже да те видят, че се целуваш- изпитваха неудобство от личен интимен контакт.Но бяха весели и задружни, пиеха нещо като лека бира и танцуваха много.Нощите не бяха много тъмни.Интересно ,но нямаха птици  -вечер беше тихо.

12.

След първоначалната суматоха- сблъскване приятелите поискаха разрешение особено адмиралът за разходка с лодка или кораб в океана .Отговориха положително, но след инструктаж с дика хик -учтива титла за морски специалист с опит и знания .

   -При нас бурите са много големи и продължителни, доброто е ,че нямаме големи пространства без острови и континенти. Ако успеете да си построите придвижване като платна или двигател и имате устройство за вода и набявете редовно храна ,ще съм спокоен, ще ви дадем инструменти и воден преобразувател.По-нататък държеше лично да ги заведе на брега и на място да им покаже .

  Там в малка вила завариха Хитлер и Химлер ,сконфузени повече от тях от срещата .

-Господа ,бихме желали да дойдем с вас  с лодката- прегракнало излая Химлер.

- Не, хер Химлер, невъзможно- с удоволствие отказа Карл. Не искаме да отговаряме за вас, ще ни бъдете в тежест ,чухте какви бури имало тук.  Химлер се наклони към него и прошепна  почти в окото му:

- А ти не знаеш какво има тук на брега .

Адмиралът се зарадва още повече, но се спотаи.

 -  Не виждам защо обсъждаме очевидни неща- изпъчи гърди фюрерът.

-Защото не сте вече този ,който решава и който налага волята си ,всичко това свърши- Вернер помогна в укротяването на вождовете.

     -Нареждам ви да спасите двамата си лидери ,рано или късно ще ни върнат обратно.

     -Ще говорим с домакините ни тогава -сложи точка Вернер.

13.

    Лодката се оказа кораб ,кафяв на цвят съд и матов, вълните леко разхождайки се из заливчето пред вилата не се отразяваха .Дойде малка лодка да вземе Вернер и Карл.Дикът беше на носа ,условно казано, с бутилка течност най -вероятно от тяхната бира, адмиралът поздрави при стъпване на борда ,както беше свикнал, което после обясни дълго ,дълго на хиката.Двамата пиха от течността и и въпреки слабия си градус  тя подейства нормално по земен начин и изтри цялото огромно разстояние между планетите ,колкото и да беше то.

        Хикът слезе на брега ,след като козирува, поздрави, както го научи Карл след обеснения за всичко .Останали сами, германците въздъхнаха облекчено, вдигнаха платната,защото имаше такива и потеглиха с вятъра- приятен, чист, вдъхновяващ, изтриващ спомените за война, грижи ,нацисти .Вернер спомена, че е доволен за съгласието си да дойде на това себеоткриване .Но само 2 часа след това дойде бурята,белите облачета се превърнаха в гъста стена със сивочерен цвят, натисна ги във водата и разкъса предното платно на лентички, успяха да спасят само другите две и пуснаха тихия двигател. Корабът изгуби тежината си изведнъж и вълните почнаха да го подхвърлят помежду си. Вернер   пожълтя и потърси място, където да се освободи от течността, споделена с дика хика . На картата и устройството с нея избраха най- близкия остров и вдигнаха скоростта. 

  - Повръщах като куче  ,има ли вода за пиене,поне да се измия ?

   -Помогни ми за платната, трябва да ги затегнем да не  се развеят и скъсат на въжетата .

   Потиснал естествения порив ,Вернер стисна зъби, промърмори и се хвана за платната дружно с адмирала. 

   -Стягай здраво, не се бой ,че ще ги скъсаш.

-Ако ми дадеш вода, новопръкнал се шеф такъв, да.

  -Успокой се още малко и сядаме на тихо и топло и ще огледаме ситуацията.

 - Лесно ти е на теб, цял живот си в такива условия .

-          Не знаех ,че можеш да мрънкаш като типичен училищен директор.

 Дрязгата нарастваше на борда и надвикваше всички шумове, причинени от вече могъщия вятър.Седнаха вътре и не успяха да си кажат нищо .Поне половин час след това Вернер намери вода, отпи, изми се и заговори :

                 -Съжалявам ,ако съм прекалил одеве.

                 -Нищо, младок ,така се става моряк. Днес вече си с бойно кръщение,всички,които са във флотилията,  са вълци ,какъвто си и ти вече.

                 -Карл ,не мислиш ли ,че всичко прекалено прилича на земята- порядките,океаните ,морски вълци ,дори бирата ,повръщането, вятърът,всичко?

  Стъпиха на брега на острова и Вернер каза ,че се чувства като Робинзон Крузо и че Карл е Петкан .Смя се дълго сам на опита си да прикрие страха си от неизвестното ,което ги чакаше.Смъкнаха какъвто багаж и инструменти им се сториха нужни ,складираха ги под една скала ,но на острова нямаше типични дървета с големи дънери и стъбла и листа като земните. Имаше много дребни на границата между водата и брега като бамбук или тръстика, но по –здрави, както видя Карл и големи. Вернер извади авариен пакет храна, както ги научи дика, докато адмиралът взе въдица и тръгна по брега, не слушайки съпротивата на младия учен.

             - Не се набивай във водата, не знаем какво може да има там.

             - Не ни казаха нищо, защо да очакваме нещо ?

             - Химлер ми прошепна нещо одеве и беше бледен, докато го казваше, толкова искрен не съм го виждал.

             -Искал е да избяга от досадника  фюрер да не му цитира мислите си -Вернер се смя от сърце.

            - А аз се радвам ,че тръгнахме сами, Химлер ми е по- досаден с тези очички и как лиже гъза на Адолф -гнусно е.

             - Не се навивай, нали чу -трябва да се връщаме на земята все пак .

             - Има време, нека да свикна с новото положение ,защото ще ни отмъстят там задължително -поне да има за какво. 

    14.

 Карл се доближи до водата и видя сянка, движеща  се бързо ,дълга и изящна,кафеникава хм ,беше алдебаранец- мерна му се глава и рамене характерни .Сянката спря и се изправи-беше женски вид с оформени прекрасни гърди, нямаше как да не забележи и оранжеви коси или тънки клечици .

             -Страка то ,чужденецо, този остров е на моята сдега. Нямаме съобщение за посещение. Преводачът успя най- после да уцели смисъла на това ,което казваше алдебаранката .Карл протегна ръка и каза :

          -Страка то ,нека облаците бъдат светли днес -и се усмихна колкото можа приветливо.

     Стройната фигура не пое ръката ,но застана в стойка с прибрани ръце по войнишки и също се опита да се усмихне .

             -Имахме голяма буря и трябваше да се скрием някъде по пътя и тя ни изхвърли тук, спасихме се от нея ,трябва ли да искаме разрешение от сдигата официално?

             - Не ,аз ще говоря от тях.

             - Адмирал Дьониц-козирува и се представи Карл

            - Сде  Кана  - плах опит за имитация  и козируване от алдебаранката, явно военното обръщение им харесваше  и емоционално подхождаше като на  по- организирано общество.

           Седнаха на една скала така- отгоре Кана се сливаше със скалата и се виждаха единствено очите сини и главата с оранжево отгоре ,изглеждаше красива, нереална и породи желание ,което удиви Карл .Заповяда си да не я гледа втренчено ,тя обаче го изучаваше най -внимателно и подробно и адмиралът беше доволен ,че не се беше изоставил чисто физически. Редовно тренираше и сега полугол, с къси гащета ,дадени му от диката ,нямаше от какво да се срамува ,че е от друга планета, изостанала в толкова други отношения.Учуди се защо му идват тези неща на ум- това е вечно във вселената между мъж и жена -за живота е най -важно оцеляването и самото му създаване-усмихнаха се взаимно.

             - Опасно ли е да се плува тук ?-поведе разговор Карл.

             -Най -голямото животно във водата е лега и показа разперени двете си ръце колкото 1,5 метър с малко зъби и  плоска глава.

     Той  й показа въдицата  ,а тя се засмя силно и му се стори, че даже  леко се просълзи.

              - Ще ти направя истинско сикари за лов на лига -отряза една пръчка от бамбука край брега ,извади от чантичка на кръста метално острие и го закрепи за единия край на правата здрава пръчка бамбук .

С копия в ръка влязоха във водата. Показа му как и къде да дебнат рибите да дойдат близо до тях и тогава извади от друго отделение нещо като стръв и го поръси между скалите в заливчето -събраха се около 6-7 риби ,но по -малки.Карл си избра една и с прибързано движение успя да я уцели зад главата, издаде ликуващ вик и се почувства на 20 години, щастлив .Вернер дойде да погледне:

 - Браво ,приятелю ,дано се яде това.

   15. 

 Кана си позволи  да вдигне ръка за поздрав към Карл и едновременно да забоде една много по- голяма риба точно в средата -тя се гънеше и бореше, но беше извадена на брега. Карл започна да я бие с другия край на пръчката ,докато не спря да се движи .Но при стоенето във водата Кана издаде звук и излезна и седна на брега с присвити устни- от петата й струеше зеленикава тънка черта. Карл я взе на ръце въпреки съпротивата и отнесе на голяма по- плоска скала,положи я там и със жестове й показа раната, как да  й помогне- откри ,че докато я носеше, не беше тежка въпреки ръста,  а и тя го държеше за врата  да не падне .Посочи му в бездънната чанта ,а след това в лодката .Карл се почеса по главата като глупав Петкан и отваряйки чантата, разбра -вътре имаше малка торбичка със знак синьо кълбо .Отидоха с Вернер на кораба и търсиха 30 минути такъв символ- намериха огромна раница и нещо като куфар .На брега наизвадиха всичко и тя показа какво да правят ,там промиха раната и я превързаха.

                  -Дай ми онази кутийка ,адмирал.

                  -  Карл -поправи я той.

 Говори дълго с кутията и след малко дойде друга алдебаранка ,но по- ниска .Тя наново превърза и обработи раната ,напевно си бърбореха ,като усмихвайки се,Кана посочваше с глава Карл ,а след това Вернер .Смееха се като момичета в гимназия, току що -дошли от земята.

                 -Сега вече е опасно за плуване във водата.

                 -Може ,но само със Сана- и посочи ниската. Карл погледна Вернер ,но той поклати глава отрицателно.

       Влезнаха вътре и откриха високата температура на океана ,всичката умора напусна телата им като въздух при потапяща се подводница .Карл си представи колко е студена сега водата в Северно и Балтийско море ,неговата зона и ширини на контакти с морето.Остана над 2 часа и не искаше да излиза ,докато не дойде Кана и не протегна ръка към него ,той я подаде и задържа ,колкото можа ,но тя си я  изплъзна бързо с усмивка, както му се стори .Водата не му се стори солена въпреки високата температура

      - Дали има още по -големи животни ?-попита той и показа колкото алдебарански ръст над 1.80м.

      -Не ,имало е  ,но са били убити за всякакви цели.

      -Тогава други алдебаранци са били в съвета -Сана тръсна нейните клечици.

      - Нашите съвети понякога са много глупави- намеси се Кана вече без усмивка.

      -Тези,които са дошли с нас от земята са такива ,глупави, но  не искат да има и съвети . 

      -  И освен животни сега искат да избиват и земляни .

При чутото двете алдебаранки млъкнаха за цялата нощ, която изкараха на кораба, където намериха легла за всички и заспаха до залеза на звездата.

16.         

 На другия ден ден двете отказаха най -учтиво да продължат с тях и кораба.През нощта Кана беше дошла да провери Карл как е с мястото в леглото, но страстта, показана от нея изплаши малко Карл -не очакваше такава буря.Наложи се да запушва устата й, за да не будят Вернер и ниската Сана,затова не възрази много ,а и си представи сега как Вернер ще го мъчи с подмятания.

       -Ха ,човече ,кога успя, нали били против интимноста. А жената ти в Германия ?Ти не си истински ариец ,Химлер ще научи веднага ,ще си имаме арийче с голям ръст ,сини очи и оранжева коса -коремът ме заболя - закиска се младият учен.

        -Вернер  ,моля те ,поне ти -аз също съм изненадан ,стана просто така.

        -А какво ли ги е уплашило там на брега началствата -страстни жени, какво мислиш -и единият, и другият ,като съм чувал, дай им сборища с пеещи  и маршируващи мъже.

  Подкараха кораба, отговориха на търсене от страна на диката ,убедиха го ,че всичко е наред .Разказаха му за Кана ,Сана, острова, сдегата ,но без приключението на Карл -на желанието на инструктора да дойде бързо с летящо средство ,отказаха категорично.   

 По пътя спряха на още един остров  при друга сдега, първо потърсиха алдебаранци за разрешение ,но не откриха никой две денонощия, на  третото дойде малка лодка с Кана и Сана -радост за всички. Лодката беше толкова малка, лека ,с голямо платно ,движеше се с огромна скорост, но при най -малката буря Карл знаеше, че няма как да се оцелее и го каза на Кана .Тя го поглади го по бузата и разтърси здраво ,козирува и  се засмя.

   Карл влезе навътре в тръстиката до водата и успя да откъсне няколко листа от- там,измайстори малка и дълга островърха шапка за Кана ,която тя явно хареса и веднага сложи на оранжевите клечици .Листата бяха жълти ,така че ефектът беше по- голям контраст, но пък красив.

       Качиха се на кораба,  просто да се скрият от любопитните Вернер и алдебаранката.Вътре тя му даде нещо като здраво въженце за врата с малко украшение от кост някаква.

          -   Ще го носиш само ако имаш друга дреха отгоре, не трябва да го вижда никой -каза и го погледна в очите убедително и настоятелно, превръщаше се в нормална земна жена ,реши Карл.

        -Знаеш ли ,искам да те питам защо не си подавате ръце за поздрав ,а си козирувате и не искате да се докосвате и целувате, а се усмихвате?

      - Преди време е било така- алдебаранците са били изключително емоционални ,но са настъпили катострофални конфликти, войни като при вас. Няколко мъдреци са създали учение за контролиране на емоциите и ред в отношението между половете и отделните алдебаранци и общности.

      -Това разбирам е решило доста проблеми.

     - До сега да. Аз лично поисках разрешение за теб -усмихна се хитрата Кана .

     -Интересно кога?

    - Пратих Сана за това- смях и бляскава сянка преминала взора син.

     -Сана трябва да ти е много близка?

     - Тя живее с мой брат.

  17.   

                Карл и   Кана препускаха из морето ,планирайки непрекъснато. Карл реши да й разкаже всичко за земята ,което Кана прие спокойно и намръщено ,опитвайки се да не го натоварва с вина, особено за семейството му на другата звезда. Вернер проявяваше огромно внимание и всецялата помощ ,на която беше способен -сериозен ,приятел до край.Дьониц  намекна на всички за връщане на земята -всички с Кана заедно ,отхвърлено от малкия им съвет.Беше логично в тези студове ,Кана беше свикнала на по- високи температури, а и по време на война Карл я осъждаше на малка вероятност да оцелее.

     Но лудостта ни е присъща.

    -Знаех ,че си Петкан ,но мисли за другите, не само за теб.

    - Говорил съм ,можем да променим цвета на тялото и да прилича на нашия.

    - А срещу куршум защита може ли да направите?

    - Ти самият си готов да рискуваш много повече, защо на мен не даваш -така се съмняваш в моята преценка.

    - Защото касае други разумни същества

           Връщайки се обратно ,се срещнаха с  представителя на големия съвет и договориха голям брой въпроси.Завръщаха се самички ,без двете мустакати човечета, с цяла поредица от задачи непонятни -особено наследяването на Хитлер от адмирала и свързването на името му с нацизма още повече.Още там,в залата ,Карл пред двамата с Вернер и Кана написа писмо на жена си, което Вернер трябваше да реши дали да даде в началото .Щеше да се разкаже цинична история за неговата смърт -жестоко ,но единствено възможно ,за да се скрие истината.След това ,стоейки един срещу друг с ръце под брадичките, й разказваше, а тя слушашаше скално неотразима за всичко: от морето до Германия ,до децата си; от гордостта на своя народ до несправедливостта въобще на земята- за религията и греха ,за ада и рая ,за музиката, за живописта,литературата,природата ,храната,семейството.

     18.

    - Като говориш за децата ,се променя гласът ти, Вернер каза, че вие за емоцията към жена казвате любов .

    - Защото това се смята за много по -силно чувство от емоцията.

   - Затрупваш ме така - не е важно да знаеш думата, а да разбереш смисъла зад нея .

-          Добре, има ли любов към мен?- изправи се и го целуна по челото.

-          Не знам, ти си толкова различна -от друг свят ,звезда, дори не знам дали ти изпитваш нещо към мен . 

     - Ти си глупав -тогава защо ще пътувам на такова разстояние насред конфликт със смърт и ужаси наоколо?

    -Защото си като мен -всичко ново те вълнува, обичаш приключенията.

      Помътня,  моментът отмина ,стана ,легна към стената  и замълча .Опита се да я отмести, но се дърпаше  нарочно и се сборичкаха ,погъделичка я, но тя не се разсмя както обикновено.

          Обясни й за студа  ,за Антарктида и  й помагаше да назубри снимките на останалите членове в базата 211.Легендата щеше да бъде скрита- сестра на Вернер на име -Мария.Но  Карл беше сигурен, че малко щяха да повярват на това.Но един път да влезнат в подводницата и щеше да е по -неемоционален.Беше й обяснил много за подводницата ,как никой не я обича,че се налага екипажът на съдовете да се подбират не доброволно. Хората не искаха да са затворени в метално пространство под много вода и то студена до измръзване.

  19.  

По обратния път нищо особено за Карл ,но силна болка в главата за Кана,след суетене в нишата, слезнаха колкото се може по-бързо в подводницата и и в капитанската стаичка -миниатюрна ,с брезент перде вместо врата, шепнеха си цяла вечер като съзаклятници с допрени глави.

        Дьониц отиде на другия ден да се договори с капитана на снабдителния кораб за връщането в Германия, на който щяха да се прехвърлят после, последните 10-15 дни.

                   - Карл, трябва да измислиш нещо за храната, не мога да казвам непрекъснато,че повръщам и че пазя диета за какво и къде е ефектът?- Вернер му напомни за трудния път на заговорника любител.-   Казах на готвача ,че имам връзка с твоята сестра и крия от жена си .

                  - Е,хубаво си решил въпросът- репутацията на моето семейство отиде в орбитата на безумието- ти си некадърен лъжец и конспиратор.

   Кана местеше поглед бързо, явно не схващаше разговора докрай ,хората твърде много говореха и се опитваха да предвидят събитията, да ги анализират и заобиколят ,а не да се изправят срещу. Страх от идващото,някаква обреченост и ужас дори за неизбежно случващо се.

       Тя не разбираше много неща ,но не се боеше да го пита за всичко -не се опитваше да заобикаля въпросите, беше откровен, говореше й за континент наблизо с по- висока температура .Да, студът тука беше непоносим ,сега разбираше защо иска да плува в океана.Изпитваше голямо безпокойство, но не искаше да казва ,въпреки че се досещаше, че е свързано с опасността за нея.Земята или това ,което тя видя дотук,  й хареса -богатството на цветовете тук беше красиво, въодушевяващо, неописуемо за нейните алдебаранци .Другите човеци бяха мръсни, необразовани, груби, шумни, глупави, досадни- да излиза навън определено не искаше вече.

     Карл се зарадва на тези констатации ,добре, че вместо да си шепнат, Кана беше взела устройство, с което можеха да си говорят без глас.   

20.

                  Вече не бяха мръзнещи на земята, а в океана,на брега с крака в топлата вода и си говориха, мислеха странно ,чувствено –не, ако я докоснеше за ръката ,не се усещаше нищо, предпочиташе да са в малката каюта на подводницата зад брезента, но да усеща ръката й.

-          Трудно е да имитираш всички емоции ,възникващи в мозъка на разумен индивид и то защото има съпротива да не вярва ,че е възможно-обясни тя.

-          Остава още много време, войната може да продължи 2-3 години ,ще трябва да намеря някъде квартира в града и да се крием ,разбираш това.

-           Адмирал ,мисля, че ще имаш и друго дете, което ще бъде неясно какво,трябва за раждането му не знам, но силно ме тревожи, мислех по- рано да съобщя.

-           Да се върнем обратно при вас, не може ли -разумно е и няма да се налага да крием.

Широки дрехи бяха намерени и Карл се зае с игла ,което учуди Кана .На другия ден пътят водеше назад ,алдебаранката растеше само на тяло и гърди ,не толкова на корем. По пътя се разболяха всички, леко от настинки, но Кана беше взела торбички със синьо кълбо и успя да пребори първите симптоми.Вернер постоянно стоеше с нея на кораба и криеше легендата ,тя поглъщаше страшно много храна и то различна, но най- много мляко и яйца .

                    -Не ловите риба  по пътя.

                   -Няма време да спираме - и обикновено взимаме замразена.

                  - Храненето на кораб при нас в студени води е сложна и трудна задача, разказвал съм ти. За топлите води е друго.

      

 

21.  

-Смятам, че в теб има спотаена борба ,осъждаш грешното и злото ,но пращаш хората си с тази желязна лодка да убиват други хора, като ги обучаваш съвършено ,което не мога да не кажа отразява цялата безсмисленост на природата ви  .А ако я има ,аз не я долавям,готова съм да те откарам на друга звезда или далече отвъд мислите ти ,но трябва да се спре- колко пъти едно и също ,историята ви е пълна  ,делата не идват  ,защото нямате пример или смъртта не  е пожънала близо до вас .

   -Има някои неща ,които аз мога и трябва да реша ,а дали е правилно -знам, че не е ,но го правим. Така е ,но се чувствам след това добре заради 10-15 минути преживяване е. Но какво  става-леко ,издигаш се, готов си да бъдеш всичко и навсякъде ,странно само това те кара да се усещаш жив и истински. А за цената, която ще се плаща ,никой не пита за смъртта ,обикновено после се проклинаме.

         -За емоциите говорихме много ,но сега защо не обсъдим глупостта и простотата, нали, че това не може да се прости и отмине -да си зъл ,можеш да простиш, но да не искаш да проумееш  и разбереш е друго, отказ да постъпваш безопасно, да те е страх от пропастта и да си на ръба  й непрекъснато.

  Разговорът продължи на снабдителния кораб дълго и дълго, шепнешком в по- удобната каюта .Оставаха малко часове ,използваха ги и бяха благодарни за това, ръка за ръка, с допрени глави -жълтите й клечици бяха много меки вече.    

       22.

   Кана му каза ,че имат  контакти и с друга нация- англичаните ,но там нещата били още по-объркани, те имали нелогично отношение към нацистите и цинично към руснаците. Предпочитали да отстъпятат  на Хитлер ,но да няма война ,но ако фюрерът бил готов да се бие с тях -да .   Докато комунистите били като опасност много повече в бъдеще. Тя заяви,че Хитлер е бил отведен на Алдебаран, за да разбере до  какво ще доведе войната и дали ще го спре другата раса. Сериозно се обмисляло физическо унищожение на главните лица в историята.

     Карл поклати глава :

-По- добре е да не се месите повече . Вие ще промените, разбира се ,всичко, няма значение от първоначалните зададени параметри, импровизацията ще надделее.

 -Омръзна ми -продължи  Кана -не се ли умори да ме слушаш и да се съгласиш изведнъж.

    Погали я по бузата ,но тя отблъсна леко ръката ,за пръв път я видя ядосана.Още трепереше от студ ,даже кожата  й беше кафяво- лилава му се струваше, а очите й му се сториха леко тъмни и мътносини .Знаеше, че са различни, но той щеше да го приеме ,а за нея вече не беше сигурен.Едно обаче да , държеше на него и няма да го изостави.  Умът побеждава ума, а добротата ще победи всичко .

          

23.    

 Колкото и да беше невъзможно ,човекът за връзка ,който щеше да отговаря за Кана и да я пренесе в Англия/ не искаха да рискуват/, се казваше Ралф Уиграм от тяхното външно министерство.Беше представена като част от голяма сложна сделка с двигатели за самолети ,важни за нацистите и други важни договорки.Сбогуваха се и договориха за място за среща след войната в Америка на топло – някъде към Аржентина и Бразилия.

    Четири месеца след това Дьониц получи съобщение през радиостанция в Атлантика в подводница на негов доверен капитан уговорения сигнал -голяма птица на юг  имаше трето дете -но как щеше да го види?

                  Вернер изгуби всякакво желание да работи по проектите в райха,знаейки за бъдещето и космоса ,това опустоши мотивацията му ,отдаде се на мислите си и желанието да се върне на Алдебаран. Опита се да се свърже с Карл ,но вече беше невъзможно.Вернер го пазеха много добре ,докато Карл не се сети сам да го посети.

       -Приятелю ,как я караш? Не си спал скоро те виждам, искаш ли да пийнем нещо ?

       -Давай ,татенце-  не забрави фон Браун да го закачи ,разказа му за нежеланието му да работи ,особено ракетите за бомбардиране на Лондон .След дълго увещание Карл го уговори да си назначи близък помощник и той да задвижи проектите, защото така се