Светлината не достигаше,всички наоколо незнайно защо шептяха.... и чакаха . А дарителят както винаги закъсняваше .Течеше 1958 година .Мъжът умираше бавно, но без големи болки.Дарителят представляваше млад ,висок, с пригладена силно коса ,остатък от непрофесионална намеса. Влезна в стаята и помоли всички да напуснат.
Дарителят му даде да пие едно хапче и се събуди в нечии ръце и някой го гъделичкаше....А сега Димитър помнеше всичко- ръцете и краката му бяха малки . Едно голямо момче го гъделичкаше по петите и той му викаше, колкото можеше ,но това не действаше на момчето. Явно имаше брат или братовчед на по- големи години. Това го успокои донякъде- можеше на някой да каже истината .Явно беше от избраните с голямо „И” , но защо не знаеше.
Още на 7 години получи съобщение за връзка с другите ,трябваше да се срещнат в Берлин на 14.05.2015г.Знаеше какво е положението в държавата, в която живееше и не знаеше как ще се добере до Берлин . Годините минаваха бързо и ето го в 10 клас, завършващ ,реши да учи за учител и да преподава в института. Всички купуваха изпитите си и му се смееха, че той учи ,за да се явява, така че приятели не намери, но с успеха /без да купува изпити/го пратиха в едно малко градче с бързо намалящо население.
Пристигна в студена нощ около 10 септември ,на гарата нямаше автобуси до центъра и тръгна пеша до там. Наблизо му замириса на вкусно и намери истинска баничарница по пътя. Закусвалня нямаше, но баничарница слава богу имаше. Явно тук се хранеха и си напълняваха ,без да мислят за здравословно хранене,диети и да си докарват само стрес и взиране в паницата на другия ... Надяваше се да имат нормално морално здравомислие.
В обратна посока на тази,в която се движеше ,много други хора бързаха за работа -може би им личеше заради обрулените и загрижени лица ,здравите яки ръце и рамене и износените прекомерно дрехи .Всички му кимваха за здравей ,а когато стигна в центъра, видя такси и попита за цените .Те му се сториха толкова ниско смешни, бяха еднакво малки до която и да е точка в града .Закара го едно до училището и по пътя го разпитваше таксиджията как е в столицата ,има ли работа ,защото тука най- големият завод затварял и ако това станело, край, градът умирал също.Остана до училището следващите 3 часа, докато дойдат другите учители и директорът .Той се оказа строен млад човек, симпатичен и неспиращ да говори. Определи му стаята и класовете и тази паралелка, на която да е класен.
Първият клас, в който влезе, беше именно неговият. Видя прекрасни млади хора, любопитни и шумящи заради новия даскал.Говори им стандартни неща за това ,че иска знаещи и мислещи ,загрижени за другите младежи.
2.
Успя да ги разговори без усилие, защото отдясно до прозорците имаше два чина с по две двойки момчета ,които му задаваха въпроси: от кой отбор е футболен ,кой спорт обича -формула 1 и колоездене отговори ,питаха го за интернет и кино . Говориха за сегашния смешко премиер, но той внимаваше за политиката- знаеше до какво може да доведе. Каза само ,че са неуки- нещо, което не трябва да допускаме в нашия клас и са безогледни крадци- нещо, което става с всеки в България, като дойде на власт .
И тогава заспорихме дали това се дължи на лошо възпитание в къщи или в училище. Той, като човек, живеещ 2 живота, знаеше ,че е сбор от двете, но е предимно в къщи. Ако майка ти и баща ти не са те научили на някои неща, каквото и да правят в училище ,няма значение.Би звънецът и той им обеща да им разкаже много неща за други учебни предмети, да им помага -особено по история..Въпреки че помнеше някои резултати от състезания, не се възползва и да заложи ,и да спечели .Това не го направи съзнателно, просто така стана.
3.
Слезна долу в учителската стая. Вътре беше шумно, караха се двама мъже за завода, който затваряли- какъв мошеник бил собственикът и че нов няма да дойде. Жените клатеха глави и кълняха. Избра си самотно безопасно място и седна до директора,който нахлуващ вътре го представи и така прекъсна спора.До него седна симпатична жена и го попита за предмета ,който преподава.
- История ,а вие ?
- Български и литература, но не пиша- виж чета, колкото мога.
Заглъхнаха шепотите около тях. Като се огледаха, всички бяха млъкнали и с мълчание пречеха на разговора ,оставяха всяка реплика да кънти в стаята .Помоли я да излезнат и се изнесоха на двора с учениците. Там малките ядяха бой от големите,спаси две- три от тях. Запознаха се и разбраха колко странни имена имат -Лора и Божил.Тя му каза къде може да спи евтино за няколко дни и му обеща да намери квартира не скъпа за постоянно.Още същата вечер правиха любов при нея .Така го приветстваха за добре дошъл.На другия ден му каза да не си въобразява каквото и да е било и той обеща, че ще е така .
4.
Сутринта директорът я спря в двора.
Доближи се до тях и дочу :
- Зная защо го правиш .
- Кажи ,Божиле.
- Ами той каза, че може да преподава още един предмет, ако се наложи- на което директорът се изсмя.
-Така са всички учители тук с тая безработица и безпаричие.
Попита Лора иска ли кафе, само за да ядоса директора и да я откъсне от караницата.
- Не знам защо се занимавам с него ,още отначалото знаех и въпреки това .
-Изглежда сигурен залог и сериозна партия- каза той.Каквото и да означава това, аз мога да предложа само спомени за два живота и надежда за бъдеще с изненада много вероятна .
-Написал съм един разказ ,искам ,ако може да го разпънеш на кръст.
Пи кафе черно ,без захар ,всъщност и двамата пиха така.Божил й спомена, че негов близък е заболял тежко и внимава с въглехидратите, а тя се изсмя и каза ,че животът е един и смята да го изживее все едно пие зажадняла от шепа наведнъж.Той също се изсмя .Думите му ,че не е сигурно, че животът е един , бяха последвани от бърз въпрос,на който отговори, че някой път ще й разкаже.Разговорът вървеше леко и сладко- понякога става така, но явно тя реши, че не трябва повече да се рискува с контакт, за да не се достигне до конфликтна тема- нещо, което много правят неусетно и ненужно.
5.
Извикаха ме тържествено, може да се каже демонстративно рицарско- звънна Лора и каза да се явя при директора веднага. На другия ден ,като влезнах ,започна:
-Има много важна задача за теб, прикрепям към теб един младеж- Митко, в твоя клас да му помагаш за всички предмети -само най- високи оценки .Това е синът на новия собственик на завода ,да не го закача никой в училището. А за Лора- или работиш тук и не я виждаш ,или довиждане.
Не си стиснаха ръцете, а той каза довиждане и звънна на свой приятел за работа в едно село, далече от големи градове.Там пристигна късно, но го посрещна кметът като първи приятел .Имаше съобщение в интернет от Лора къде е -няколко пъти пратено.
6.
Отговори на Лора и тя дойде след две седмици без много обяснения .Кметът се зарадва още повече, издейства пари отнякъде и събра деца от няколко села наоколо и се сформира голям клас .Разделиха си предметите и се започна здраво бачкане .С всеки се налагаше да се работи самостоятелно и така до 10 клас знаех ,че мога да дам ръката си и главата си за всеки един от тях. Всички учеха по –нататък, но след това се върнаха на село за ферма с чисти продукти. Имаше медицинска част -най -печеливша като билкови продукти, но ги надушиха и се наложи да се използват резултатите от състезанията да изкара пари, за да подпомогне бизнеса ....Пари се изкараха и то много ,селото живна,учениците им се задомиха и народиха деца и селото се увеличи като град. Организираха всичко: завод, ферми няколко, цех за млечни продукти, месарски такъв,но непрекъснато се налагаше да дотира някоя дейност със залог и да печели пари още на спортни състезания -само такива помнеше и то предимно любимите му.
7.
Дойде и датата на събирането в Берлин. Оказаха се най -различни :източноевропейци, западняци, азиатци ,американци -бяха 10 човека.
Дарителят на живот се изправи и им разказа ,че всички са се възползвали да спечелят пари и са изживели втория живот като първия. Те като раса от друг свят са решили,разнасяйки живот по други планети ,да посяват и стръкове вяра и надежда в нещо свръхестествено -божество.И те самите, живеещи почти вечно ,имат проблем с това какъв е смисълът, тъпчене на място, откриване на едни и същи истини и единствено сблъсъкът с чужд свят променя нещата.
