Сал се спусна  долу в ателието и завари Джили, завършваща почистването на готовите закърпени и ремонтирани обувки .Нямаше по -добър в поправянето на отпрани, разлепени,скъсани новозакупени чепици ,независимо от марката ,производителя или страната.

 Когато ги видя строени, лъснати, като войници по височина на поличката, гледащи дружно към улицата,Сал се почувства най- великият човек на света и така беше всеки път ,когато усещаше мириса на ателието.Чувството беше като че ли той ги е произвел .Ниската цена за поправката беше безкрайно обсъждана с Джили. Тя купуваше материалите и още специални кремове,течности,мазнини,аромати, за да разбъркава по собствени рецепти  подхранващи мехлеми и пасти  за кожите на готовите обувки. Хората оценяваха това ,но се мръщеха на опитите за по- високи цени.

Тино отдавна се беше отказал да учи от баща си занаята, искаше много повече от живота. Натъжаваше Сал ,който отвръщаше със закана да не води Вася на вечеря повече ,защото му мътил главата и ги пращаше горе на покрива при саксиите с цветя на Джили.

   Баща и син си поговориха едва извърнати настрани ,тихо, като на съвещание в окоп, за изпита и като че ли край тях свистяха куршуми ,напрегнати ,настървени ,гледащи напред с очи, долавящи прозявки на паяците по стените.

Тино седна пред стария компютър , Джили пък се стовари на стол срещу него с подпрени под брадичката ръце, а Сал застана прав отстрани . Започна без подготовка ,без щракане на пръсти, нагласяне на стола, пукане на врата- цирка в Кони Айланд му беше мястото. На другия ден стана ясно ,че постигна най -добрия резултат  в последните 30 години и сега можеше да избира къде да започне с пълна стипендия след интревю и оформяне на документите.

    За вечеря Джили направи традиционното любимо ястие -телешко с трюфели  , на дядя  Вася му беше отпуснато освен малко водка -точно 150 грама и от семейния запас червено, неясно колко отлежало в дървено буренце в мазето под ателието.

Вчерашният  забързан и студен ден бе посипан с вълшебен прах, надежда, доброта, обещание, тихо шепнати кроежи.Само дядя Вася каза на висок глас:

-Винаги говорих за Тино ,че ще стане така, а вие  -Вася ,не бъркай момчето- мене сега най ме е страх вие да не го объркате -и се вторачи в Сал, както човек може да гледа отминаващ на перона влак.

Сал стисна зъби, доближи пръст до устата си в знак на руснака да млъкне и излезе да пуши навън под неодобрителния поглед на Джили.

Последва пауза, в която Джино ,бащата на Сал, прегърна внука си и избърса свенливо сълза от лявото око .

Тино полагаше крайни усилия да не се усмихва постоянно, чувстваше се глупаво и малко виновно като причинител на такова въодушавление .Искаше да им каже ,че нищо особено не е направил и не е герой ,но го радваха усмивките на баба,дядои Джили.

Дните преминаха като ураган до следващото събиране на семейния съвет ,обсъдиха проекта на Тино и Вася -нещо крайно неразумно според руснака  .

- Идва момент- шепнеше, хапейки мустак Вася ,-в който човек трябва да избере дали да бъде прагматичен циник, реалист, вършещ си работата за пари или вярващ полуглупак ,оставащ със затворени очи и пред най- бляскавите доказателства .

- Аз лично предпочитам детски усмивки- завърши доволен Вася, а Сал издиша няколко кубика въздух ,готов да взриви стаята с поглед.

    Заговори Тино, беше спокоен, свикнал на битките между двамата важни хора за него досега .

-Проектът- самостоятелно енергийно устройство с дъготрайно действие при ниска експлотационна цена е почти готов като принцип и технология.Работим по изчистване на схемата и смаляване на цената на отделните части и ни трябва лаборатория с определна апаратура и мощен компютър за моделиране на целия процес.Ще търсим за това малък колеж да не се набиваме на очи,практическата част и работещ модел остава за Русия при хората на  Вася .

Сал се намръщи,като чу и това.

       През осем къщи Пуяка Шимчик подслушваше зедно с15-ина човека още и се  изсмя на ум на късмета си, че забеляза Тино и Вася как се събираха и оставаха до късно в училище, какво четат и двамата в компютъра на училището , че потърси шефа на учебния отдел в кметството за двамата заговорници.

     Преждата на злото се навиваше стегнато,гладко,бавно ,но твърдо,леко ,фино около вратовете на нашите обущари мечтатели .

Героите  ни се давеха в порива на очакването .Сутринта дойде бързо ,студът изрецитира кратко-очаквано и хрупащо.

След като нареди обувките ,Джили тръгна за аромати до индийското магазинче наблизо.Плетената дълбока шапка и километричният шал й попречиха да види зелената сянка отдясно-ниската кола просто я вдигна във въздуха .Джили не успя да извика.

       Болка, светлина,спомен от сън-беше на завършването на Тино и се прегръщаха пред абсолютно всички ,а Сал се усмихваше.Джили плачеше и не знаеше дали беше в съня или сега в болницата -миришеше така, грееше ярко и светло, беше чисто навсякъде.Държеше две ръце ,но дланите й се изпотиха и пусна дясната. Взираше  се в малко петно на шпакловката на тавана с формата на заешко ухо.Забеляза през прозореца ,че е тъмно навън.

С Тино говореше  Шимчик -така бяха решили в подземията на енергийното настояще.

-    Предаваш всичко по проекта и спасяваме майчето ти.

 - Ако й кажеш още един път майче, рано или късно ще те убия.

     -  Спокойно, дрисльо ,тоя път няма мърдане-мога да правя с вас каквото реша ,работата е толкова голяма, че не може да ме пипнеш до края на дните си.

Тино говори със Сал две минути ,излезе и предаде на Шимчик синята тетрадка ,където беше всичко по проекта и след това подписа хиляди документи ,донесени от орда с костюми скъпо смърдящи адвокати.

Вася се беше скрил у един товарищ ,стар приятел, живеещ  в Бруклин и докато пишеше и-мйл ,не чу как поставиха заглушителя до ухотому-добър вечер ,ред или сбогом на хаоса ,така сметнаха днес реалистите и прагматиците ,полуглупаците днес няма да ги питаме.

         Сал се събуди от отчетливите стъпчици -скапан гълъб- защо маршируваше винаги тук- отстрани има тераса поне 10 квадратни метра.Студът избистри иначе по навик замъгленото му око,фокусира космически прецизно и видя много фина навита хартийка,ситно изписана, надяваше се и влагоустойчива .Другата надежда беше да е преписана от синята тетрадка с проекта- да,Сал не беше простоват .Спомни си ,че Вася гледаше през цялото това време гълъби на покрива- старият товарищ най -после беше проявил прагматичност.

         Мечтата щеше да стане реалност.